Образованието през последните 30 години у нас: Отпадна идеологията, но качеството на обучението не е на ниво
Целта на същинското образование е да разшири хоризонтите на хората, да ги научи да мислят и съпоставят, да имат своята свободна оценка за света. По времето на комунистическия режим у нас в закона за националната култура е заложено учениците да се „ възпитават в социалистически дух, да се развива у тях теоретичен обществено-политически светоглед, с цел да бъдат годни да построяват социалистическото общество ”. Тази идеологическа рамка е наложителна и на нея се основава целия развой на образование.
Когато погледна обратно си мисля, че тази рамка беше и много пропусклива. Беше пронизана с идеологически схеми, тези пасажи се разпознаваха доста елементарно. Те бяха втъкани в останалата част от смисленото познание, само че беше пропусклива и позволяваше да бъде заобикаляна, тъй като езикът има тази опция и функционалност да заобикаля неуместните трудности. Учителите говореха на „ езопов език ” – това е езикът на инакомислието и иносказанието. Но имаше учители, които говореха непосредствено. Те се опитваха да превеждат думи като „ национален ”, „ комунистически ” и така нататък Превеждаха ги не за друго, а с цел да ги схващат техните възпитаници, с цел да може езикът на преподавателите да стигне до съзнанието на обучаваните и по някакъв метод да осмисли всекидневието им на четящи младежи.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Рамкирано и пронизано от тоталитарната теория образованието преди 10 ноември 1989 година е изтъкано с добавени към смисленото познание идеологически постановки. Още в самото начало на процеса на образование тогава учениците стартират да се ориентират да четат сред редовете.
Мислех тези дни, че комунистическата идеологема би трябвало да бъде възприета като предходник на изкуствения разсъдък, тъй като тя сътвори цели езикови масиви от клишета, които трябваше да се запомнят и да се възпроизведат в подобаващия миг. Общо взето се знаеше кой кой е. Цареше съответното двуличие, което наподобява е болест на всяка система, само че най-малко се знаеха положителните учители, честните хора, партийния секретар, доносниците. Сега сякаш това познание стартира да се обърква. И отсам неналичието на ориентири и полезности. Загубата на това, което ние наричахме „ компас на сърцето ”. И когато загубим задачата си и визията си за истина, ние влизаме в полето на лъжата.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Господството на комунистическата идеология изисква императивно да се съблюдават образователните стратегии, в които не попадат неуместните за режима писатели.
Забранените създатели, както добре знаем от история на литературата, бяха доста. Още от 1947-48 година са съставяни сходни описи и с това се занимаваше един комитет, чиято цел бе чистотата на литературното слово. Мнозина създатели изпаднаха в недружелюбност. Не приказвам единствено за Змей Горянин и Чавдар Мутафов, а ще дам един по-пресен образец - един създател, който от скоро има честа да бъде в образователните стратегии като Атанас Далчев. Той дълго време живя в недружелюбност, само че пък това откри пред него хоризонтите на превода; направи божествени преводи от френски език. Идеологемата поставяше рамки и условия, само че в това време тя даваше прочут шир на тези, които желаят да мислят със личните си глави, несъмнено.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Когато едно поле е неразорано, върху него могат да поникнат плевели – по този начин проф. Владимир Атанасов дефинира пропуските в знанията по филантропичните науки на учениците през 45 години национална власт.
Когато не учим предишното си, ние се опитваме да вършим единствено едно – да повтаряме неговите неточности. Познаването на предишното е наложително и тогава няма да се чудим дълго дали да назоваваме турското иго робство, дали да го назоваваме наличие, дали да му дадем определението отоманско господство, както може би е най-коректната режисура... Историците са длъжници на образованието и то на междинното на първо място.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Краят на тоталитарните режими в Европа сложи началото на промени в образованието у нас. У нас преходът бе по- равномерен, само че и по-мътен. Процесът на промяна бе придружен и непрекъснати нормативни промени.
Кандидат-студентите в Софийския университет, когато постъпих в него след изискан конкурс, бяха 24 хиляди. Сега са 12- 13 хиляди. Какво сме създали през тези десетилетия? Загубили сме младежи. Причините, които са в нас за това, можем да ги проучваме. Ние на първо място непрестанно променяме парадигмата на образованието – колкото повече я променяме, толкоз по-трудно става на младежа да избере специалността, в която да продължи образованието си. Нещо от кухнята и да ме елементарни Господ и ректора на Софийския университет. Много от специалностите в университета са показани по подобен метод, че един младеж в никакъв случай не би потърси обучение тук. Това би могло да се избегне. И още нещо – преди 20 година учениците бяха над 900 хиляди. Сега са към 750 хиляди, т.е. това е развой, в който малко бихме могли да се намесим. Но въпреки всичко бихме могли да се стремим да повишим качеството на живота, а това значи и повишение качеството на образованието.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Реформата, която промени системата от преди 30 години получи известност с формулата „ парите следват ученика ”. Според проф. Владимир Атанасов смяната остана единствено с количествения индикатор, а непрекъснатата промяна на министри на образованието даде опция на администрацията да прави това, което може най-добре – да се бори за своето оцеляване.
Продължиха така наречен промени в междинното обучение и изключително в региона на образователните стратегии. Ако наблюдавате в годините тези промени, те се показват по следния метод – ще го пресъздавам по този начин: „ пренасяне на книги от един рафт на библиотеката в различен ”. Смятам, че цялата тази игра, обвързвана с правенето на нови стратегии, особено по литература, докара до нещо, което може да се наблюдава през резултатите от държавните зрелостни изпити. Всеки може да си направи заключението самичък. Тази година междинният резултат от тях по български език и литература бе 3.93. Миналата година беше 3.97. През 2012 година междинната оценка беше 4.20. Какво сме създали за тези години? Ако сме променяли нещо, с цел да понижим резултатите на учениците, постигнали сме го.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Каквото и за приказваме и проучваме за системата на образованието в България, неговото равнище зависи и от личностната мотивация на всеки човек, счита проф. Владимир Атанасов.
Това, което разграничава културния от естествения човек е усилието. Културата изисква изпитание! Да постигнеш нещо, да го предначертаеш, да му дадеш креативен образ, да развиеш себе си и с това да развиеш обществото. Това е сякаш най-важното, само че би трябвало и държавна грижа, която не би трябвало да се показва в друго, а да се подтиква и опазването на здравето, и образованието. Преди избори тези неща се изтласкват на напред във времето, обявяват се богато, а по-късно остават на края на таблицата на бюджетирането.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Българското обучение сега има огромен късмет. Виждаме по какъв начин доста младежи, приключили европейски университети, се връщат у нас. Преди време си мислех, че европейското обучение е нещо като панацея. Днес споделям: „ Заповядайте, върнете се! България е по-доброто място за живот и за личностно развиване! ”, споделя още проф. Владимир Атанасов.
Когато погледна обратно си мисля, че тази рамка беше и много пропусклива. Беше пронизана с идеологически схеми, тези пасажи се разпознаваха доста елементарно. Те бяха втъкани в останалата част от смисленото познание, само че беше пропусклива и позволяваше да бъде заобикаляна, тъй като езикът има тази опция и функционалност да заобикаля неуместните трудности. Учителите говореха на „ езопов език ” – това е езикът на инакомислието и иносказанието. Но имаше учители, които говореха непосредствено. Те се опитваха да превеждат думи като „ национален ”, „ комунистически ” и така нататък Превеждаха ги не за друго, а с цел да ги схващат техните възпитаници, с цел да може езикът на преподавателите да стигне до съзнанието на обучаваните и по някакъв метод да осмисли всекидневието им на четящи младежи.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Рамкирано и пронизано от тоталитарната теория образованието преди 10 ноември 1989 година е изтъкано с добавени към смисленото познание идеологически постановки. Още в самото начало на процеса на образование тогава учениците стартират да се ориентират да четат сред редовете.
Мислех тези дни, че комунистическата идеологема би трябвало да бъде възприета като предходник на изкуствения разсъдък, тъй като тя сътвори цели езикови масиви от клишета, които трябваше да се запомнят и да се възпроизведат в подобаващия миг. Общо взето се знаеше кой кой е. Цареше съответното двуличие, което наподобява е болест на всяка система, само че най-малко се знаеха положителните учители, честните хора, партийния секретар, доносниците. Сега сякаш това познание стартира да се обърква. И отсам неналичието на ориентири и полезности. Загубата на това, което ние наричахме „ компас на сърцето ”. И когато загубим задачата си и визията си за истина, ние влизаме в полето на лъжата.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Господството на комунистическата идеология изисква императивно да се съблюдават образователните стратегии, в които не попадат неуместните за режима писатели.
Забранените създатели, както добре знаем от история на литературата, бяха доста. Още от 1947-48 година са съставяни сходни описи и с това се занимаваше един комитет, чиято цел бе чистотата на литературното слово. Мнозина създатели изпаднаха в недружелюбност. Не приказвам единствено за Змей Горянин и Чавдар Мутафов, а ще дам един по-пресен образец - един създател, който от скоро има честа да бъде в образователните стратегии като Атанас Далчев. Той дълго време живя в недружелюбност, само че пък това откри пред него хоризонтите на превода; направи божествени преводи от френски език. Идеологемата поставяше рамки и условия, само че в това време тя даваше прочут шир на тези, които желаят да мислят със личните си глави, несъмнено.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Когато едно поле е неразорано, върху него могат да поникнат плевели – по този начин проф. Владимир Атанасов дефинира пропуските в знанията по филантропичните науки на учениците през 45 години национална власт.
Когато не учим предишното си, ние се опитваме да вършим единствено едно – да повтаряме неговите неточности. Познаването на предишното е наложително и тогава няма да се чудим дълго дали да назоваваме турското иго робство, дали да го назоваваме наличие, дали да му дадем определението отоманско господство, както може би е най-коректната режисура... Историците са длъжници на образованието и то на междинното на първо място.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Краят на тоталитарните режими в Европа сложи началото на промени в образованието у нас. У нас преходът бе по- равномерен, само че и по-мътен. Процесът на промяна бе придружен и непрекъснати нормативни промени.
Кандидат-студентите в Софийския университет, когато постъпих в него след изискан конкурс, бяха 24 хиляди. Сега са 12- 13 хиляди. Какво сме създали през тези десетилетия? Загубили сме младежи. Причините, които са в нас за това, можем да ги проучваме. Ние на първо място непрестанно променяме парадигмата на образованието – колкото повече я променяме, толкоз по-трудно става на младежа да избере специалността, в която да продължи образованието си. Нещо от кухнята и да ме елементарни Господ и ректора на Софийския университет. Много от специалностите в университета са показани по подобен метод, че един младеж в никакъв случай не би потърси обучение тук. Това би могло да се избегне. И още нещо – преди 20 година учениците бяха над 900 хиляди. Сега са към 750 хиляди, т.е. това е развой, в който малко бихме могли да се намесим. Но въпреки всичко бихме могли да се стремим да повишим качеството на живота, а това значи и повишение качеството на образованието.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Реформата, която промени системата от преди 30 години получи известност с формулата „ парите следват ученика ”. Според проф. Владимир Атанасов смяната остана единствено с количествения индикатор, а непрекъснатата промяна на министри на образованието даде опция на администрацията да прави това, което може най-добре – да се бори за своето оцеляване.
Продължиха така наречен промени в междинното обучение и изключително в региона на образователните стратегии. Ако наблюдавате в годините тези промени, те се показват по следния метод – ще го пресъздавам по този начин: „ пренасяне на книги от един рафт на библиотеката в различен ”. Смятам, че цялата тази игра, обвързвана с правенето на нови стратегии, особено по литература, докара до нещо, което може да се наблюдава през резултатите от държавните зрелостни изпити. Всеки може да си направи заключението самичък. Тази година междинният резултат от тях по български език и литература бе 3.93. Миналата година беше 3.97. През 2012 година междинната оценка беше 4.20. Какво сме създали за тези години? Ако сме променяли нещо, с цел да понижим резултатите на учениците, постигнали сме го.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Каквото и за приказваме и проучваме за системата на образованието в България, неговото равнище зависи и от личностната мотивация на всеки човек, счита проф. Владимир Атанасов.
Това, което разграничава културния от естествения човек е усилието. Културата изисква изпитание! Да постигнеш нещо, да го предначертаеш, да му дадеш креативен образ, да развиеш себе си и с това да развиеш обществото. Това е сякаш най-важното, само че би трябвало и държавна грижа, която не би трябвало да се показва в друго, а да се подтиква и опазването на здравето, и образованието. Преди избори тези неща се изтласкват на напред във времето, обявяват се богато, а по-късно остават на края на таблицата на бюджетирането.
Проф. Владимир Атанасов – някогашен министър на образованието, учител в СУ
Българското обучение сега има огромен късмет. Виждаме по какъв начин доста младежи, приключили европейски университети, се връщат у нас. Преди време си мислех, че европейското обучение е нещо като панацея. Днес споделям: „ Заповядайте, върнете се! България е по-доброто място за живот и за личностно развиване! ”, споделя още проф. Владимир Атанасов.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ